ЗАЩО И КАК БАЩАТА НА ЕЛЕКТРОННАТА МУЗИКА Е БАЩА НА СРС-ТАТА, ГЛЕДАЙТЕ „ТЕРЕМИН“ В НАРОДНИЯ

0
1174

Какво е теремин? Инструмент, поставящ началото на електронната музика, на който без допир можеш да възпроизвеждаш всякакви звуци и композираш мелодии. Нещо като малко радио с радиолампи и антени, работещо на принципа на индукцията и електромагнитните вълни. Предназначението му обаче  може да бъде различно. Така че Леон Теремин, или Лев Термен, освен баща на електронната музика, на чието изобретение свирят Лед Цепелин, „Бийч Бойс“ и много други, се оказва и баща на С.Р.С.-тата. Или, подслушвателните устройства.

Историята на първия в света електронен инструмент за свирене без допир е забележителна, парадоксална и, поучителна. Иронията на времето налага своя отпечатък, за да поразсъжадаваме за смисъла и съдържанието на нещата, които сътворяваме. За пътя на идеите от техния замисъл, до тяхната реализация, за възможностите те да заживяват свой живот, надскочили обстоятелствата. Най-вече за свободата и не-свободата.

Сюжетът и драматичното действие са изключително увлекателни.
Режисьорът Валентин Ганев нарича пиесата „серия от двойни дъна, които постоянно объркват зрителя и му поднасят все нови и нови разкрития в хода на действието. Коя е окончателната истина и има ли такава, ще реши зрителят…Но при всички случаи, ще го зачовърка една основна свъразваща тема, темата за свободата. В каква степен сме свободни да реализираме себе си, идеите си, каква е цената, за да си осигуриш свобода за реализиране на идеите си, в какво се превръщат те, вследствие на наложената зависимост, и как успяват да се освободят от оковите не зависиостите.“

Отправна точка на тази пиеса е съдбата на реална личност- руско-съветския  учен-изобретател и агент, Лев Сергеевич Термен, известен на запад като Леон Теремин. Роден 1896 в семейство с френско-немски корени, въдодушевен от духа на епохата по науката за електричестото, започва да прави своите изобретения от малък. Законите на революцията и диктатурата на властта обаче подцчиняват заниманията му на своите цели. Сталин го изпраща в Америка като рекламно лице на ума и мощта на съветската власт. Докато Ленин започва да се учи да свири на инструмента, с който всъщност, бива подслушван.

Историческата предопределеност присъства като двигател на събитията – фактор, обуславящ тезата за несвободата на героя:Болшевишката революция, гладът от1920 година в Русия, комунистическият Гулаг, Голямата депресия в Америка, Първата световна война, Втората световна война. Времето и мястото на действието на пиесата обхващат американския период от живота наТеремин-Ню Йорк от трийсетте години на миналия век – време на революционни научно-технически открития, дръзки  предизвикателства в изкуството, шпионаж, сух режим, любовен разгул, финансов крах.

Структурата е като кино-разказ, с вплетени документални видо-образи, ярки герои и ефектни сцени. Всъщност, ако има и друга мотивация за поставянето на този текст на сцената на Народния от един актьор-режисьор освен увлекателния  сюжет, това е и уважението към актьора. Всички роли са благодатни за развихряне на актьорски умения и въображение, и можем истински да се наслаждаваме на актьорския ансамбъл:
Благовест Благоев, Валентин Ганев, Ванеса Лу, Гергана Змийчарова, Деян Ангелов, Йосиф Шамли, Пламен Пеев, Руси Чанев, СТЕФАН ДОДУРОВ, Стефан Къшев, Стефания Колева, Теодор Елмазов

Петър Зеленка нарича своята пиеса “драматизиран документален филм”. Разказ за човек, поробен от историята, без свобода  на самоопределяне, поведение и воля. Почти вековният жизнен път на Лев Теремин го среща с изключителни личности на фона на сложния и противоречив двайсети век.  Теремин е интересен пример за човек, който никога не се учи от драматичните събития в живота си. Напротив, те го каляват.

Това, което наистина предизвиква сълзи, е личността на Теремин – жесток човек, неспособен да общува с близките си, крайно несправедлив към тях, нараняващ емоционално както съпругата си, така и приятелите. На финала обаче зрителят си дава сметка защо Теремин е такъв – животът му е същински ад. Той е бил двоен агент и е имал дарбата да прозира отвъд видимото на нещата и събитията. В края на пиесата става ясно, че може би и това не е последният слой от обвивката на този персонаж, а сърцевината е още по-навътре; или пък изобщо няма сърцевина. В това именно се състои метафизичното внушение на пиесата: какво знаем ние за действителните намерения на хората, за техните мотиви. И не на последно място-за смисъла на свободата“, казва за пиесата си авторът Петър Зеленка.

“ТЕРЕМИН: Музика, Любов и Шпионаж” е определяна от чешката критика като едно от най-универсалните произведения на популярния филмов режисьор и сценарист Петър Зеленка.  Mногопластов портрет на личност и време, създаден както чрез средствата на драмата, така и с елементи на шпионска интрига и силни комични моменти. Авторът успява да прекрачи границите на чистата биография. Вглеждайки се в сложната и противоречива връзка личност – социум, Петър Зеленка е изключителен в своята способност да пише за театър с неподражаема лекота и хумор.

Петър Зеленка (1967 г.) завършва драматургия във FAMU в Прага. Дебютира като режисьор през 1993 г. с фиктивен документален филм за пънк групата “Катинар”. През 1997 г. е премиерата на “Копчари” – най-високо оценения му досега филм, отличен с престижната награда “Чешки лъв” за сценарий, режисура и най-добър филм.

По сценарий на Зеленка през 2000 г. е сниман филмът “Самотници”, който се радва на голям успех сред зрителите. За по-новите си филми – “Годината на дявола” (2003) и “Истории за обикновената лудост” (2005) получава голямата награда на фестивалите в Москва и Карлови Вари. През 2008 г. е премиерата на филма “Карамазови”, който Чешката филмова академия предлага за “Оскар” за най-добър неанглоезичен филм. Последният му реализиран филм се казва “Dubbing street” (2017).
Написана за Дейвицкия театър в Прага и поставена от самият автор през 2005 година пиесата “ТЕРЕМИН: Музика, Любов и Шпионаж” се играе с огромен успех в продължение на 14 сезона.

За да уважи събитието,  Зеленка   Авторът на пиесата „ТЕРЕМИН“ –  спрял снимките на собствения си филм „Моделиерът“ в чужбина и успява да присъства на първата премиера на спектакъла в Народния театър, но тъй като полетът на прочутия драматург закъснял, спектакълът почнал с 15 минутно закъснение.. Уникална възможност за спектакъл в спектакъла, която Валентин Ганев е изпълнил ефектно и умело, за радост на публиката. Разказвайки допълнително завладяващи факти около прелюбопитната история на изобретателя Лев Теремин, „гарнирани“ с шеги и закачки за времето, в което руският гений живее и твори в Съветския съюз, както и за създадения от него музикален инструмент.

На сцената зрителите ще видят и чуят звука на няколко действащи Тереминвокса. Единият от тях е подарък за екипа от Петър Зеленка. Тереминвокс е безконтактен музикален инструмент,  прародител на днешния синтезатор и в по-широк смисъл родоначалник на електронната музика. През 2019 изобретението навършва 100 години и на този символичен юбилей посвещаваме нашето представление.

Сценография, костюми и видео дизайн – Красимир Вълканов. Музика и музикален педагог – Слав Бистрев. Режисьорът Николай Гундеров асистира на Ганев в поставянето.
Снимки: Гергана Змийчарова и Божидар Марков

Следващите представления са на 4, 11 и 16 юни, а билети могат да купят на касите на театъра и онлайн на
https://nationaltheatre.bg/play/teremin/

 

Коментари

comments