ТОЧКА НА ДОПИР В ГАЛЕРИЯ НЮАНС. АЛБЕНА МИХАЙЛОВА И КАМЕН ТАНЕВ В ЖИТЕЙСКИ И ТВОРЧЕСКИ ТАНГО-ДИАЛОГ. 

0
773

От 14-и до 28-и май пространството на галерия „Нюанс’’ ( Денкоглу 42) е мястото, което събира за първи път в обща изложба двамата автори Албена Михайлова и Камен Танев. Те са семейство, определят творческото си съжителство като едно танго – „социален танц с практически неограничени възможности на импровизация” . Скулпторът Калин Танев, чиито монументални пластики общуват с пространства и хора в множество градове по света и Албена Михайлова, изкушена от работата с камък, но създаваща фини декоративни платна, наситени с метафори и въображение. Къде е точката на пресичане и с какво тангото помага за взаимното опознаване и за разбирането на изкуството на двамата творци?
Разговор с художниците.

-Какво имате предвид с метафората на тангото?
АЛБЕНА:
-Не, допирната точка не е свързана с тангото. Тя е свързана с галерия Нюанс, защото тя се явява свързващото звено между нас, двамата. До този момент не бяхме правили заедно изложба.
КАМЕН:
-Поканата е допирната точка.

– Важен момент за съвмеството творческо общуване вероятно, защото допирната точка в житейски план вече се е случила.
КАМЕН:
-То много може да се говори за тангото. Защо е сложен танц, защото е образът на взаимоотношениета между двама: мъжът води, жената танцува.

-Има привличане, съблазняване, копнеж, фантазия…
-От друга страна, една напред, две назад-това винаги ме е привличало..Винаги вървим нанаякъде, но и се връщаме назад. Не вървим праволинейно…
-АЛБЕНА:
– Понякога се ритаме,(смее се), но има момент в който а-ха, той да я изусне, но не я изпуска, има много красота и магия в тангото..

В такъв смисъл какъв диалог водят вашите два подхода към изкуството? Има ли във връзката ви като творци това предизвикателство и въздейсвие-отблъскване, привличане, единение?
КАМЕН:
– Има да. Нашият съвместен път в изкуството не е праволинеен. Той е като тангото. Тръгваме в една посока, обсъждаме, тръгваме в друга посока, непрекъснато се самоизмерваме, съпоставяме. Макар че никога не сме работили общ проект. Като живеем зедно всеки споделя с другия кой какво прави. Но житейският проект е общ.

-Доколко двата  образа-скулптурите на Аполон и Дафне на Камен имат връзка с тангото и мъжко-женските взаимоотношения?
КАМЕН:
-Разбира се. Това е вековна тема. Всеки автор по един или друг начин, рано или късно, работи по тази тема. Дали Апололон и Дафне, или мъжът и жената, няма значение.

-Кой е по-уязвим от двамата? Дали зависи от материала, Дафне е от здраво витошко габро изваяна, а Аполон от  фин, крехък сякаш, тасоски мрамор?

 

КАМЕН:
– Няма символика тука. Но защо пък не, Дафне да е от по-твърдия материал, а Аполон от по-крехкия…Но се радвам, че публиката може да го отбележи. Да се запита.Нека да оставим хората да си доразказват и доизмислят.

-Вашите произведения събуждат желание за довършване на разказа. В тях сякаш е подчертана идеята за зачатък. За предстоящ живот. Има ядро, което носи живот и което се стреми да разпука обвивката, да добие реалната си форма. Но сякаш от нас зависи какъв образ ще му придадем.

КАМЕН:
-В контекста на нашата изложба аз бих казал, че между нас двамата това е друга допирна точка. И двамата работим фрагментарно. Не сме се наговаряли, но още преди да се запознаем и двамата сме имали такава посока на мислене. Аз също обичам да създавам фрагментарни композиции. Фрагментирани торсове на фигури, фрагменти от Генезис-ите..


Албена също работи незавършени, нерамкирани изцяло композиции.Те изтичат от платната. Тоест, и двамата имаме фрагментарно мислене. Това е друга допирна точка, която в момента установявам.

Но Вие, Албена, подхвърляте загубени ключове, към които човек се изкушава да посегне?

АЛБЕНА:
-Да , човек се изкушава да надникне отвъд плантото. В случая отвъд облаците..
-Кое е био-геометричното във вашите композиции?
-Начинът,  по който мисля, начинът по който свързвам елементи за да създам една живопис.

Цветовете или детайлите, кое ви води, кое отключва вашето въображение  когато седнете пред платното?
-Изначално обичам да се провокирам. Ако нямам лична провокация много трудно бих измислила една композиция. Като се провокирам, идва насладата вече със съпоставяне на гамите, цветовите гами. Много обичам те да имат контраст. Понякога да правят стерео ефект за очите. Обичам да работя със странични материали, като златото в случая, често ползвам графит и оттам изникват и съответните елементи, които довършват картината..

В случая това са едни по-стилизирани цветя, но те са си мои. Голямата част от цветята ми ги няма в природата. Нарочно са изведени до край чисто натурно, но са по-стилизирани. Не бих казала схематични, но са по-условни. Те са от огледалния цвят.

-Как си ги представяте в какви пространства, вашите картини и скулптури? Къде бихте искали да съществуват?
-Неведнъж съм правила изложби, неведнъж съм виждала мои творби в различни простнранства, и неведнъж съм се изненадвала от решението на хората да ги сложат където са си избрали. И се получава една изключително приятна изненада, оказва се, че пасват на различни места. Тези, големите формати, могат да седят както в една стъклена бизнес сграда, така могат да седят и  в един частен дом зад дивана, отсрани на камината..

В случая, тези платна са правени иключително и само за пространството на галерия Нюанс и много сме мислили двамата как точно да балансираме така, че нито да са малко, нито да са много, така че да може една изложба да диша и да доставя удоволствие чисто визулно на посетителя.

-За Вас пространството е много съществен елемент.
КАМЕН
– Да, аз живея в него и то в мене, дишам чрез пространството, сънувам го и започвам с идеите за пространство. Нашето изкуство е материално и тримерно.
Тук са само моделите обаче?
-Не само, някои са правени за по-кавалетна среда.галерийна.

Вашите творби присъстват в различни пространства по света. Чувствате ли връзката с тях?
-Чувствам, разбира се. Много хора го казват, но е така. Всяко произведение е нещо като дете. Минало е през един процес на зараждане на идея, след това бегли опити за реализация, изкристализиране на идеята, накрая осъществяването.
Аз реализирах доста монументални проекти, те са свързани с доста време.. Тоест, по някога минават месеци от живота ти процесът на създаване е като раждане.

 

А кои от тях са ви особено скъпи, във връзка и с пространствата, в които се намират?
-Има доста удачни.. има други, за които в главата ми висят въпросителни, дали не можеше по-добре. Но е като с децата, всички са ми деца.

-Като говорим за пространства, не мога да не ви попитам софийската среда провокира ли ви, буди ли несъгласия с липсата на комуникация с културни артефакти,с произведения на икуството?
-Този въпрос напоследък много се коментира. Аз се опитвам от по-позитивна гледна точка да изкажа някакво мнение. Мисля, че първо трябва да се върнем към проекта „София“ от началото на 20 в. Да мислим как е проектирана. Тя е проектирана прекрасно, като град-парк.(плана Мусман1938-а, Адолф Мусман, дрезденски професор) И ако се придържаме ние, софиянците и хората, които работят в общинте и се опитват да обновяват площади и паркове, ако се опитваме да се придържаме към този план, да запазим този дух на града, мисля, че София ще бъде едно прекрасно място.

-Нямаме изградено отношение към градската среда като място за общ живот.
-Градската среда-това сме ние. Ходейки из града ние виждаме себе си като общество.

-В каква степен ви свързва Китай?
АЛБЕНА:
– Хубав върос. В Китай не сме били заедно, но в Тайван сме били. Където аз се заплених от изкуството на Камен. За мен той е най-добрият реализатор на идеи в камък. В случая се яви за мен като най-добрият учител, който бих могла да имам като изпълнител в камък. Аз тръгнах в неговата посока на скулптурата и имам две монументални изяви в Китай, спечелила съм конкурс. От 2500 човека бяхме избрани  5-ма чужденци. Имам и награди.
В платната, изложени тук  има и източна препратка, без да е търсено, подсъзнателно е.
А Тайван е едно от местата, където бих искала да живея. Много ми харесва, това е моето усещане в тази страна- спокойствието на хората, отношението на хората към другия човек, уважението към това, което правиш, е много по-различно. Може би защото там още съществува тази йерахия на поколенията. И сега като гледам в социалните мрежи как хората там реагират на това, че тук сме направили изложба, в позитивната им реакция  усещам  тяхната подкрепа.
Спрямо скулптурата в Тайван имат невероятно отношение. Имат силна гилдия, силна социална политика. Там всяка една строителна компания например, отделя определен процент за реализиране на градска среда, за слагане на скулптура в градска среда. Така че, те са много много напред в това отношение.
И най-големият успех за Камен е, че негова скулптура стои на 50 метра от копие на Мислителя на Роден.


КАМЕН:
-В Тай Чунг. Построиха там прекрасен музей на зъвременното изукуство.

Вашите скулптури сякаш не са от камък, а от жива материя. В тях диша живот, едва сдържан само от една фина обвивка-мембрана, усещаш как вътре има нещо което диша, живее..Как работите, как избирате материала, с който работите,  имате ли предпочитания, кой се поддава най-добре ?


-Малко трябва да се разделят нещата. По принцип, обвивката е първото, което зрителят вижда. А за мене-последното в процеса на работа. Аз тръгвам от вътрешността. Аз конструирам. Такова е нашето изкуство.
Понякога създавам футуристични конструкции-това ме вдъхновява. Затова започнах да работя още преди години с уж по-прости геометрични тела, сфери. Но сферата изглежда проста, а се постига сложно. И ако говорим за материала и материалността  която искам да постигна, това е препратка към класическото изкуство.

 

Аз не мога да се откъсна от класиката. Винаги, и в най-модерните форми които правя и измислям, се опитвам да вкарам класическото отношение в третировката на материала. Обичам френския класицизъм, разбира се, обичам си барока.. израснал съм с класическото изкуство и мисля, че никога няма да се откъсна от него. Дори някъде фрагментарно, в някой детайл, аз ще изказвам това отношение към материята, към ефирността ..
И това е пак танго- едно напред, две назад.Тоест да поглеждаме в бъдещето, в съвременните технологии, съвременните концепции, но с поглед назад, към класиката.


Тангото обаче, прави от двама трима.

Коментари

comments