КРЪСТЪТ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Е ДА ПАЗИ КРАСОТАТА

0
521

Изгоря пред камерите на айфоните, сякаш иронично да ни каже, че това, което е в устоите на нашето човешко съществуване-стремежът към красота, зависи не толкова от техническия и технологическия напредък, колкото от усилията да пазим,духовното в себе си, да пазим паметта.


Да си дадем сметка, какъв символ е Катедралата, като памет на човешкия дух. Колко векове човешки усилия, съдби, истрория мечти, падения и вдъхновения, са вградени в строежа. В какъв смисъл катедралата е и символ на очовечаването ни като цяло.
Камък по камък, преодолявайки съпротивите на земното, на битовото, на посредственото, на бездушието, строежът на катедрала само по себе си е отхвърляне на мрачния свят на средновековното безпросветие. Защото прекрачвайки прага на храма, средновековният поданик е преставал да бъде роб на земното и е откривал  духовното в себе си.
Тези материализирани полети на човешкия дух-катедралите, са преодолели съпротивите на земното и в буквален смисъл, те са въплъщение на едно тайно богоборство на човешкия ум, на стремежа на човека да победи в себе си, да победи  ограниченията на тленното, за да постигне вечността. Строителят –архитект е открил как да надвие гравитацията, за да извиси кулите на мисълта си и превърне градежа от камък в олицетворение на вечност.
Колко натрупано човешко безхаберие води до тази нелепост-изведнъж всичко да се срути?
Има еднин автор Кен Колет, написал „Устоите на земята“ – разказ за това, как се строи Катедрала. Срутването и пожарите са неизбежно събитие според него, когато хората престават да изпитват потребнност от полагането на усилия за съграждането.
Да добавим- и запазването.
Нека се огледаме и около себе си ние, които все се бием в гърдите колко сме европейци. Колко паметници на историята и културата ни рухват пред очите ни, и не ги забелязваме? Колко история могат да ни разкажат и на какво да ни научат, но не ги чуваме?
Нека запомним тази трагедия като поучителна метафора.
Рухването на една Катедрала е сигнал и знак за загуба на чувство за общност. Катедралата е събирала хората за да възвисява душите, да ги приобщава към ценностите, които преобразяват всеки.
Колко разединения и несъгласия палят пожарите на враждите ни днес по всички краища на Европа? На път сме дори за загубим смисъла на европейското ни съществуване, а неговите устои са вградени именно в културата, в стремежа към красотата.
Да видим поуката и в това, че отново ще трябва да градим Храма, който гони злото от душите ни.
Човек, който не е ходил в катедрала, можеше да изкара целия си живот без да е виждал постройка, по-висока от колибата, в която живее.“ Кен Фолет „Устоите нна земята“

снимки: автора

Коментари

comments