КОТАРАКЪТ СИ ОТИДЕ, УСМИВКАТА МУ ОСТАНА. В памет на режисьора Георгий Данелия

0
439

Отиде си от този свят още един от големите режисьори на нашето време – „московският грузинец“, както той сам се наричаше – Георгий Данелия. „За да отличиш гения от обикновения режисьор е достатъчно да попаднеш на снимачната площадка“, казват за него актьорите. По филмите му можете да попаднете на най-забележителните места в Москва и да усетите най-чувствителните страни на грузинската душа. Данелия е роден на 25 август 1930 г. в Тбилиси, но още на следваща година родителите му заминават за Москва. Завършва Московския архитектурен институт и известно време работи като архитект, но едновременно с това работи и в киното. През 1959 г.  завършва и Висшите режисьорски курсове на „Мосфилм“ в класа на Михаил Калатозов. Целият   живот на Данелия е свързан с Москва, но белязан от голямата му любов към Грузия и преклонение към душевността на кавказките народи. Героите му са от най-различни националности. Те говорят на руски със своя национален диалект, но носят онази любов и обаяние към другия, различния, която извира от филмите. Още първият филм на Георгий Данелия  „Серьожа“ печели Гран при на Международния фестивал в Карлови вари. Но голямата слава идва с филма му „Аз крача из Москва“ /“Я шагаю по Москве“/.

Той работи са такива големи съветски актьори, като Сергей Бондарчук, Любов Соколова /която известно време е и негова съпруга/, Евгений Леонов, Вахтанг Кикабидзе, Фрунзик Мкртчян, Леонид Куравльов, Евгения Симонова, Елена Проклова, Олег Басилашвили и др. Песните и фразите от филмите „Мимино“ и „Афоня“ днес са в златната съветска и руска  класика. Те донесоха световна слава на Вахтанг Кикабидзе.

Сатирата, политическата ирония  в „Кин – дза – дза“ , „Тридцать три“ с участието на Евгений Леонов прилича на снимка и в днешно време. Той е един от сценаристите на касовия филм на режисьора Александър Серий „Джентълмени на късмета“ /Джентльмены удачи“/, с участието на Евгений Леонов, който събира над 65 млн. зрители. Много от фразите в този филм са крилати и вече част от руската лексика. Всъщност Георгий Данелия е и сценарист на повечето от своите филми.  Комедийно-драматичният филм  „Не тъгувай“ /“Не горюй“/  събира двама дългогодишни приятели  и творчески партньори – Георгий Данелия и  композитора Гия Канчели. В тъжната приказка „Сълзите капеха“ /“Слезы капали“/, Данелия сам изпява  мелодията на Андрей Петров /също негов дългогодишен творчески партньор/ по стихотворението на  Генадий Шпаликов „Хората изчезват само веднъж“ / „Людей теряють только раз“/. Тъжната философската комедия „Пролетен маратон“ /“Весенний марафон“/ разкрива още един щрих от богатия творчески  диапазон на този гений на киното. Някои от сюжетите той копира от живота и често приятели и зрители познават себе си в случките от екрана.

„Впрочем, бих искал, когато отида Там, когато някой чете тази книга, да си каже „Котаракът си отиде, усмивката остава“ /„Кот ушел, а улыбка осталась“/, казва за себе си, за творчеството си и една от книгите си  Георгий Данелия. Той си отиде от живота на 88 години от белодробна и сърдечна недостатъчност. Усмивката от неговото гениално и разнопосочно творчество остава…

Кикабидзе, Данелия, Мкртчян. Усмивката остава…

Коментари

comments