НАЦИОНАЛНАТА ГАЛЕРИЯ ПРЕДСТАВЯ: ДВОРЕЦЪТ ЗА ИЗКУСТВОТО

0
820

1 март 2019 – 12 януари 2020

Събитието, което предлага галерията, е повече от изложба на картини, свързани с царското семейство и творби на художници от епохата на царуването на цар Фердинанд. Това е цялостен визуален разказ, който те прави жив участник в кинолентата на историята: краят на 19-и и началото на  20-ти век. Вълнуващо време на културен подем и прогрес, когато младото царство бързо наваксва за да заживее с духа на времето. И културата е тази, която бързо го приобщава към Европа.

Елисавета Консулова-Вазова, автопортрет

Едновременно сме в Двореца, с неговата виенска архитектура и интериор, в присъствието на царската фамилия, но сме свидетели и на живота отвън, отразен в картините на художниците, които ни доразказват как са изглеждали хората по това време, как са били облечени, как ориенталското и европейското съжителстват в епохата на сецесиона и на фона на какви събития се случва всичко.
Отгромна роля имат и пояснителните текстове, плод на задълбочени проучвания, които като глас зад кадър дообогатяват и уплътняват преживяването. С този своеобразен пърформанс Галерията преодолява един неизказан до сега свян- някак си да не си призванаме гласно, че всичко това го е имало и не извън нас, а като час от самите нас.
Ето какво казва Яра Бубнова по повод щастливото обстоятелство със закупения и предоставен от Министерството на културата портрет на княз Александър Батемберг:
Изложбата получи и една специфична тематична поанта, също тясно свързана с двореца..портретът на Александър I Батенберг, който получихме от Министерството на културата, защото  нямахме нещото, което би маркирало началото..   Батенберг, първият владетел на независимата България, съсвесм логично стои в началото на изложбата. Това е един образ, (  рисуван през 1881 в София от немския художник Конрад Вилхелм Дилиц – известен на времето си майстор на портрети на европейските владетели), който нагледно показва какво заслужава България и как вижда себе си наравно и заедно със всички останали  държави и техните владетели и техните култури. „

С тази изложба искаме да върнем една чст от историческото минало в неговото визуално съществуване. Как е изглеждало, какво са виждали хората, които са работели и живяли в тази сграда. И това е само една първа стъпка в изследването, което предстои за Двореца.“

Изложбата е разположена в седем зали на втория етаж на Двореца. В една от тях, известна като „Червения салон“, е направен опит за “съживяване” на двореца- тя е оформена с картините, които са били там по царско време.

В центъра на тази изложба e Дворецът – една от най-старите сгради в самото сърце на София, тясно свързана с историята на града и на България. Дворецът се представя със своя характер, какъвто е бил на границата между ХІХ и ХХ век, той се разбира и като физическо пространство, създадено както от архитекти и художници, така и от хората, които са го обитавали. Дворецът е топос, мястото на властта и културата, метафоричен образ за фигурата на държавния глава, на княз Батенберг и на цар Фердинанд. Експозицията заема  пространствата, в които е протичал официалният им живот. Тя е обвързана с историята на новото българското изкуство от края на ХІХ – началото на ХХ век.

Основната идея е да се проследи неговото зараждане и развитие в следосвобожденска България чрез нов фокус, насочен към връзката на изкуството с държавата, на нейните културни политики. От историческите извори е известно, че българският монарх обръща специално внимание на изобразителното изкуството, често посещава  художествени изложби, насърчава и подкрепя художниците. Това неговото отношение е осъзната културна политика спрямо цялостното развитие на укрепващата млада държава, като  постепенно придобива характеристиките на целенасочено колекциониране.
Експозицията е изградена около няколко смислови центъра. Единият от тях е колекцията от картини на цар Фердинанд, част от която се намира днес в Националната галерия.


1.                             2.                                             3.

1.Княгиня Клементина Ормеанска 1894г (от колекцията на Фердинанд)
2.Иван Мърквичка: Княгиня Малия-Луиза
3.Янко анастасов, копие по Филип де Ласло, Мария Луиза)от колекцията на Фердиданд)
Другите акценти са първите придворните художници българи, както и основни събития в  художествения живот на България, пресъздадени чрез документи и специален подбор от творби.

Никола Танев „Старият театър“

Представени са първите поколения български художници като Иван Димитров, Антон Митов, Иван Ангелов, Ярослав Вешин, и по-младите от тях – Никола Михайлов, Никола Петров, Атанас Михов, Александър Божинов, една от първите професионални художнички в страната Елена Карамихайлова.


Антон Митов „Селянки на пазар в София“

Хронологично изложбата обхваща, но без да  се затваря, годините на управление на цар Фердинанд (1887 – 1918) – време, в което новото българско изкуство прави своите първи стъпки и за кратък период се стреми да догони европейските художествени достижения.


Никола Михайлов „Самодивско хоро“

Борис Митов „Охридското езеро“

Куратори на изложбата са  Анелия Николова, Жанет Митева, и Радосвета Станева.


Ярослав Вешин „Маневри“
Анелия Николаева  сподели за безкрайно трудната работа с архивите, много от които безмвъзвратно затрити много загубена информация:
„радвала съм се на всяка трошица, която  добавя информация  Така или иначе, нашата е изложба е първа и рзлична именно с това, че в документалния паралел, който върви на визуалния разказ, ние сме се опитали да покажем на публиката, а това е и принос към изследнавето на българското изкуство през съответния период, точно по какъв начин Фердинанд, Мария Луиза, която е рисувала и участвала в общи  художествени изложби,* присъстват в пространството на българското изкуство..
На първото българско промишлено изложение 1892 в първите общи худ изл 1897а, и 8-а, и 9-а, Където цар Фердинанд не само купува картини, но и участва с колекцията си. европейски майстори.


Зала на българското участие 1906г.на изложението в Милано „Нимфа“ на Жеко Спиридонов

Това предположи да видим пък собствено-физическите пространства на Двореца като обиталище на картини, на изкуство. Възстановката на т.н. Червен салон има за цел да ни върне, доколкото е възможно, в епохата на това време, да се види и Фердинанд и гостите, са общували с изкуството.  Има голям все още голям контингент творби в колекцията европейско изкуство, които предстои да бъдат изследвани.“
„Чакайте продължение“ обеща Яря Бубнова.

Никола Ганушев. Дамски портрет

*В „Български дневници“,  по чудо оцелял сборник с писма на Граф Робер дьо Бурбулон, личен секретар на княз Фердинанд до неговата майка, предаден на проф. Зина Маркова от наследниците, има следния коментар: „Тя (Мария Луиза) рисува много добре в стила на Мадлен Льомер. Князът, който обича излъсканите картини и одобрява живописта едва когато е достигнала съвършенствто на един Ван Остаде или Мейсоние, нарича цветята, нахвърляни от жена му „градинарска чорба“ защото са малко мъгляви и не са изпипани по негов вкус!“

 

 

Коментари

comments