ЗАГУБАТА НА КУЛТУРНА ЧУВСТВИТЕЛНОСТ Е ЗАГУБА НА СВЕТОВЕ

0
656

Интервю с д-р Ирина Китова, преподавател, главен асистент в Югозападен университет „Неофит Рилски“, Благоевград. Създател и идеолог на културната инициатива: „Неконформистка алтернатива”, платформа, спомагаща за създаването на нови възможности и начини за разпространение и популяризиране на късометражно кино, независими филми и аудио-визуални форми.
Оказва се, че сме радетели за обща кауза, спасяването на Модерен театър, първото българско кино, което се руши пред очите нина бул.“Мария Луиза“в София. С нея ще говорим за смисъла да потърсиш алтернативата на бездушието и безхаберието по отношение на културните паметници, което превръща всички ни, особено бездейните държавни институции в съучастници на тяхното унищожаване.

 „НЕ е нормално толкова години толкова хора да застават зад каузата да се запазят културните функции на  сградата на „Модерен театър” и да няма никаква         смислена реакция от институциите. Тази ситуация е необяснима.Трябва да се обединм, за да се спаси сградата.“

– Неконформистката алтернатива- кои сте вие?  

„Неконформистката алтернатива” е благотворителна културна платформа, която се поддържа и развива дейността си на базата на доброволното  и безвъзмездно участие в културно взаимодействие. Ние сме неформално гражданско обединение от хора, които работят във филмопроизводството, разпространението на филми, критици, културни мениджъри, културни дейци от други сфери, преподаватели и учени, професионалисти от различни области и зрителте, които идват на нашите събития.
Филмовите програми на “Неконформистката алтернатива” представляват благотворителни презентации на авторски аудиовизуални произведения, като приходите от билети от всяко представяне на месечна програма се събират в Независим фонд за финансово подпомагане на млади и независими творци в областта на киното и аудиовизуалните изкуства. Всяка програма, представена в рамките на платформата е уникална, а благодарение на кураторите между филмите в програмите се осъществява една интересна форма на културна комуникация, създава се метаразказ.

Нашата кауза е да се създадат възможности за изява на творци и артисти, за независимо кино, за развитие на публики и най-вече за представяне на филми, които нямат постоянен екран, но разкриват идеи, отношение и позиции на авторите, отразяват света дълбоко и откровено, по смислен и красив начин.

-Какъв нов културен модел предлагате? Какви програми и дейности развивате?
-Дейността на платформата е ориентирана към преодоляване на дефицити в културното поле, които изискват усилия за промяна (поне според нас). Моделът си е наше „ноу-хау”, защото е строго специфичен за нашата си културна ситуация и не е бизнес модел, а концепция за активни и пълноценни културни взаимодействия на база доброволчество, подкрепа и културна комуникация.
Основните цели на платформата са:
– късометражното, докуменалното и независимото кино в България да имат постоянен екран;
– да насочим вниманието на публиката към българското кино и развитието на съвременните аудиовизуални изкуства;
– да представяме млади кинематографисти, независими творци и интердисциплинарни артисти, с поглед и усещане за човека, времето, мястото, които разбиват стереотипите и не се страхуват да бъдат  различни, искрени, да провокират;
– да развиваме публики и да работим за това все повече хора да избират да отидат на кино в киносалон, търсейки културно и естетическо преживяване;
– да създадем заедно Независим благотворителен фонд за подпомагане производството на филми в България, чрез който авторите на селектираните в програмите филми и зрителите ще могат да подкрепят създаването на нови филми, и реализацията на различни аудиовизуални или интердисциплинарни проекти.

Въведохме нов културен агент в полето – кураторът на програмите и работим активно за да поддържаме разнообразие на представянето на програми всеки месец, за развитие на публики, организираме изложби, работилници, културни акции.

Всяка година организираме конкурс за подкрепа на филмови проекти и за три години вече имаме реализирани три филма, два са в производство, а два са в процес на планиране.
За нас е кауза не само документалното кино, но и късометражното кино, експерименталното кино, независимото кино, студентските филми… Изобщо всички филми, които нямат постоянен екран и които трябва да бъдат видяни от своите зрители.
Лично аз съм изключително и искрено благодарна на всички, които стоят зад тази идея, защото беше толкова неочаквано на фона на приказките, че българите са индивидуалисти, че си пречат и си завиждат, и затова нищо не става „като хората”. Ние напълно оборваме тези представи, защото реално стотици съмишленици подпомагат други хора, идеи и филми.На 28-ми февруари в Културен център G8 на поредната ни прожекция представихме  9 късометражни филма на млади автори, ученици на Георги Дюлгеров.

На 3 март в Евросинема с подкрепата на Културен цебтър G8 откриваме изложба от стари киноплакати, събирани от изоставени и изчезнали кина и салони. На плаката на изложбата е снимка на „Модерен театър”, направена от оператора Симеон Киров като знак, че безвъзвратно губим цели пластове от културата ни.

Информация за цялата ни дейност и за подкрепените филми можете да намерите на сайта ни: www.newfilmalternative.com

-Как стигнахте до идеята, за която и ние се борим, да се спаси първото българско кино Модерен театър?

Както и вие отбелязвате, ние не сме първите. В годините има доста хора преди нас. Запозната съм с всички акци, кампании и призиви за опазването и превръщането на тази сграда в културен център или музей. Това показва устойчивост на важни културни нагласи и чувствителност на професионалисти и  граждани, на хората към българското културно наследсво, културната ни памет и т.н. И в този смисъл, гражданско общество, обществен интерес и обществен натиск има, но… липсата на институционална подкрепа за всяка кауза на граждани се вижда не само през този случай. Аз все още не мога да си обясня и да проумея как е възможно самите държавни институции и хората, които работят там да рушат мостовете към гражданите, на които те са призвани и назначени да служат. И на каква основа градим държава, общество…

Колкото до последните инициативи за спасяване на сградата на „Модерен театър” и възвръщането на културните й функции, в които и аз участвам по-активно… ние  просто обединихме усилията си. Част от хората, които поддържаме дейността на  „Неконформистката алтернатива” се присъединихме към призива на Тома Вашаров и други кинодейци да се действа активно за спасяването на киното, защото скоро ще бъде късно. Направихме няколко срещи, напълно различни хора и спонтанно отреагирали на съобщението, че сградата започва да се реконструира за мол с офиси и магазини. Разпределихме си задачите и всеки действа в някаква посока, за да може да се предизвика по-силна и категорична обществена реакция. Внесохме нови писма и подписки до Министерски съвет, до Парламента, до Министерство на културата и до Софийска община. Отговориха ни само от Общината. След това аз започнах да проучвам приватизационната сделка за „София филм” с надеждата, че там ще открия основания за спасяването на сградата. И ги открих, но без подкрепата на институциите няма да успеем. Лично аз мисля, че не е нормално толкова години и толкова хора (лично или с подписите си) да застават зад каузата да се запазят културните функции на  сградата на „Модерен театър” и да няма никаква смислена реакция от институциите. Тази ситуация е необяснима.

Не ви ли се струва, че самата история на кино Модерен театър“ „плаче“ за документиране на филмова лента? Като се почне с биографията на неговия създател, Карло Вакаро, през всичко, което се е случвало в самото кино в годините? И не е ли редно тази негова биография е достойна да го защити от набезите да бъде превърнато в нещо друго, например в МОЛ?

-Това е напълно вярно. И когато, в крайна сметка, сградата бъде загубена за българската култура, за българското кино ще остане само тази възможност да се напомня какво всъщност изгражда живата тъкан на една национална култура. Такива филми рано или късно ще бъдат направени, за съжаление и най-вероятно, когато положението стане необратимо за сградата.


(И сега сградата е като след бомбардировките)

Този случай  е знаков, защото без усилия и чувствителност за опазването на паметниците на културата и на техните културни функции ние сме обречени да живеем за момента като еднодневки… извън контекста, извън времето, историята, смисъла и истината. Загубата на културна чувствителност е загуба на светове – вътре в човека и извън него. Странно е, че това се вижда и с просто око. Ако се разходите по булевард „Мария Луиза” в посоката към „Модерен театър” и към Лъвов мост ще видите, че са направени ремонти, има нови сгради, санирани стари, магазини, банки и т.н. и би трябвало да е една приятна и красива зона от града ни, но… изглежда призрачно, изоставено, сиво…, а вечер чувството е все едно си в предградие.  Такъв става света без култура, без културния контекст, без история и памет.
А там, например са посрещнати от гражданите на София младоженците Царица Йоанна и Цар Борис III през 1930 година.

Друг парадокс, когато се загуби сградата на кино „Модерен театър” и целия компелс от стари сгради около нея как ще стои като културен знак честването на „Деня на българското кино”, който е на 13-ти януари? Това е датата на първата прожекция на първия български филм „Българан е галант”, осъществена на 13 януари 1915 година именно в кино „Модерен театър”. Какво точно ще се чества, когато сградата се превърне в търговски обект, без следа от културната й история и културни функции?

-Докъде ви доведе проучването – кой и как и защо е прекатегоризирал сградата от статут на „национална ценност“, в статут „с местно значение“?Какви акции извършихте, ние самите писахме писма до Столичната община, и Министерство на Културата, до всички творчески съюзи, получихме подкрепата на КАБ, проф. Александър Грозев събира подписки от кинодейци и интелектуалци, имаме някакви отговори: че „в определен срок, ако собственикът не предприеме ремонтни дейности, Общината ще задейства чл.72 от Закона за опазване на паметниците. Качили сме го на сайта  http://kinoto-gradat.obache.bg/2017/10/02/otgovor-na-stolichna-obshtina/ 

-През 2017 година отправих запитване към Национален институт за недвижимо културно наследство за статута на сградата на „Модерен театър”. От техния отговор не става ясно дали е бил повишаван статута на сградата в периода 1978-2009г. на „национална ценност” и съответно понижаван. В техния отговор пише, че през 1978 година сградата е обявена за „недвижим архитектурно-строителен паметник на културата”. През 1988 година обектът е деклариран като „недвижим паметник на културата” с категория „местно значение”. От 2009 година обектът притежава статут на „архитектурно-строителна и художествена недвижима културна ценност с предварителна категория „местно значение” и като „групов паметник на културата” притежава статут на „групова недвижима културна ценност”. Мисля, че с оглед на формулировката от 2009 година „предварителна категория” Министерство на културата е голям длъжник на гражданите, че за 10  години няма никакви реални и ефективни действия, доказуеми с документи за опазването на сградата и културната й стойност, функции и т.н. можем да се върнем и повече време назад и ще видим същото бездействие и безхаберие.

Лично аз смятам, че държавните институции съучастват в унищожаването на културното ни наследство. Примери много, но ще напомня само за тракийската колесницата от Караново, която също беше и може би още е заплашена от безхаберието на институциите… Да покриеш такъв паметник с найлон и да събираш течащата вода с кофи и легени и да наричаш това „опазване на културно наследство” е необяснимо. Или за безценните картини от Националната галерия, застрашени заради счупен от месеци климатик и т.н. За мен това е зловещо отношение към хората и към общия ни свят, към културата ни, към произведения на изкуството и паметници на културата, към артефакти от историята ни, към ценности, морал.

Министрерството също задвижи някаква преписка, но сякаш всичко потъва в мъгла, категорични действия няма, сградата на Модерен тетър все-повече се занемарява, беше оградена с парапети дори, за  предпазване на пешеходци от падащи предмети или като строителен обект, не е ясно? Имате ли информация?
-Това, което на мен ми е известно е, че сградата е оградена, защото вътре се осъществяват ремонтни дейности по инвестиционни намерения на собствениците за превръщането й в търговски обект с офиси и магазини. В два от отговорите, които получихме на писма до Софийска община се намеква, че инвестиционните намерения на собствебиците срещат подкрепа, но и че е сформирана комисия към направление „Архитектура и градоустройство“ и ще се предприемат действия по чл.73 от ЗКН с цел предотвартяване разрушаването на сградата. Всъщност на мен не ми е ясно какво се прави, от кого и с какъв ефект. Но искрено вярвам, че се опитват да направят нещо, въпреки че отговорността за сградата и комплекса не е само тяхна. В момета са неоходими реални действия  от всички институции, устойчиво и последователно усилие, твърдост и кураж в името на нещо много по-голямо от частния икономическия интерес.
Извинявайте, но държавата (в лицето на Министъра на Министерството на младежта и спорта) е готова да плати над 20 милн. лева за работеща на загуба спортна зала в Русе, но не е в състояние да направи дори и най-малката стъпка за опазването на един безспорно ценен паметник на културата. Това какво ви говори?

Не мога да разбера, защо собствената ни културна идентичност няма никаква стойност за хората, които би трябвало приоритетно да я защитават и опазват. Освен Софийска община, които поне отговарят на писмата на всички заинтересувани (което все пак е нещо, защото ни дава възможност  да четем между редовете) не намираме реална подкрепа никъде, въпреки силния отзвук сред хората, които разбират ходенето на кино като културно и естетическо преживяване, като културно взаимодействие, като културна идентичност и т.н. Как да разберем какво е „задвижило” Министерството при положение, че не получаваме отговори на писмата ни? А какъв е резултата от „задвижени” неща в миналото и сега… то се вижда.

 -Смятате ли, че една гражданска инициатива може да повлияе и надделее над  икономическите  интереси, какво би трябвало да е бъдещето на Модерен театър, дори да остане собственост на сегашния купувач? Знаем, колко е модерно по света да се ремонтират стари кина да се връща целият им ретро-блясък, за да  се ползват за културни средища, нещо като живи музеи, ние нямаме музей на киното, въпреки че сме Столица на киното-все още.
-Смятам, че не трябва да се отказваме открито да заявяваме и отстояваме позициите си на граждани и да настояваме за реално свършена работа – не преписки, писма и т.н. празни административни действия. Това е най-важната битка, която тепърва трябва да спечелим пред себе си, индивидуално и като общество. От бездействието и бездушието губят всички. Заради примирението и приказки „от мен нищо не зависи”, „тук нищо не става”, заради страх от всеки и от всичко (все едно как е прикрит) светът ни се разпада пред очите ни. Откъде да дойде национално самочувствие и човешко дори като всичко ценно около нас се обругава с такава лекота и арогантност, пак от самите нас. Аз не искам да живея в такъв свят, в който никой и нищо няма значение, и в който смисълът на живота е сведен до чисто биологично функциониране, колкото и „луксозно” да изглежда, натрапено през високомерни и празнии претенции.

Колкото до културни практики за опазване на културно наследство и актуализиране на културни функции, социализиране на паметници на културата… Добри примери по света има много. Включително има форми на гражданско финансиране и управление на културни обекти. Но това се случва в държави, в които има съзнание и подкрепа. Казусът „Модерен театър” не е първият подобен, а поредния. Еволюция в отношението на институциите  – никаква.
В  София реално има 5 кина от типа „арткино”, а това е толкова безкрайно малко за такъв голям град и „творчески град на киното”. А какво става извън София ? Вече има цели поколения, които не са влизали в киносалон, за които културата се свежда до мейнстрийм комерсиална индустрия за забавление. Тук не става въпрос за противопоставяне на нагласи, а за разнообразие, възможности и алтернативи  на базата, на които се изграждат реалните пластовете на културата, че и на обществото.

-Когато в началото пишехме за киното, имахме чувството, че обществото е глухо за подобни проблеми. От известно време обаче, се усеща засилена гражданска подкрепа. Сякаш хората вдигнаха очи и видяха красотата на тази прекрасна сграда, свързаха историята й с архитектурната й стойност и вече когато публикуваме поредни текстове –питат-какви акции да предприемем. Можем ли да обединим усилия, за да не заглъхне този ентусиазъм и запазим Модерен театър?

Категорично трябва да се обединим и да спасим сградата. Без значение от лични пристрастия, отношения и т.н. До този момент сградата сама се пази и ни чака… до кога? Нека всеки, който милее за културата ни и за общия ни свят да пише писма, до когото се сети, да се подпише в подписки или да инициира собствени акции… защото това също е форма на културно взаимодействие , на активност в името на обща кауза. Така се създават културни мрежи, които свързват хора и идеи, и се увеличава силата и енегргията на една инициатива. Не е нужно винаги да има някаква строга организация, лидери и т.н. По-важно е да има устойчиво усилие и приемственост.
Последното, което искам да кажа  по повод на кино „Модерен театър” е, че ако не се промени  отношението към самата сграда и към целия комплекс, и не се съхрани, опази и социализира в новите контексти каквито и ремонти да се направят, в каквото и да се превърне, без автентичния си дух и без култура всичко е безжизнено и рано или късно се разпада от самосебе си. И това важи със същата сила за общия ни свят.

СПАСЕНИЯТ КИНОТЕАТЪР ЛИХТБУРГ В ЕСЕН ПРАЗНУВА 90 ГОДИНИ

Коментари

comments