ФАТАЛНАТА ЖЕНА – СКАНДАЛНАТА ОПЕРА „КАТЕРИНА ИЗМАЙЛОВА“ ГОСТУВА НА СЦЕНАТА НА НАРОДНИЯ ТЕАТЪР

0
314

Държавна опера  Пловдив представя на сцената на Народния театър „Иван Вазов“ на 22 януари т.г.  едно ог големите си творчески предизвикателства през този сезон – операта „Катерина Измайлова” от Дмитрий Шостакович. Постановката е дело на режисьора Вера Немирова,  гост-професор в Музикалната Академия „Ханс Айслер“ в Берлин и доцент във Виенския университет. Диригент е маестро Диан Чобанов.

Вера Немирова  е сред най-успешните български оперни режисьори в Европа. Любопитно е, че първата постановка на „Катерина Измайлова“ в България – в  Русенската народна опера през 1965 г., е дело на баща й – Евгени Немиров.  За премиерата тогава пристига лично композиторът Дмитрий Шостакович. А репетициите на постановката в Държавна опера Пловдив сега преминаха с участието на нейната майка и драматург на проекта – оперната певица Соня Немирова, която е била солистка на Опера Пловдив.

Смятана за една от най-скандалните руски опери, „Катерина Измайлова“ на Дмитрий Шостакович, третира темата  за фаталната жена и фаталната любов. Това всъщност е трагична опера, в която се преплитат силни чувства, крайни емоции, изневяра, изпепеляваща любов, душевни терзания. Любов в името на любовта и ревност, която убива любовта –  вечните човешки дилеми, разказани по великолепно завладяващ начин със силата на оперното изкуство.  Насилието и сексуалното привличане са също сред вечните теми в изкуството и причината постановката да бъде ограничена за зрители под 16 г.

Оригиналното заглавие на операта, с което тя дебютира на 22 януари 1934 г. в Малий театър в Ленинград, е „Леди Макбет от Мценска губерния“. Тогава Дмитрий Шостакович, който от 9-годишен е признат за музикален гений, е на 26 години. Премиерата на операта преминава с голям успех. Две години по-късно, на 28 януари 1936 г., Сталин решава да гледа нашумялата опера, заедно с членове на Политбюро. Вождът на всички народи обаче не харесва произведението, защото в него няма нито един положителен герой.  Партийният официоз вестник „Правда“ излиза с унищожителна статия, като нарича операта „недодялана, примитивна и вулгарна“. Роднини и близки на Шостакович са репресирани. Така опитът на композитора да напише трилогия за руските жени е прекъснат. Повече от 20 години операта му не е поставяна на съветска сцена. Едва след смъртта на Сталин, с редакцията на Шостакович, тя е представена с ново заглавие – „Катерина Измайлова“ на 28 декември 1962 г. в музикалния  театър „Станиславски и Немирович-Данченко“ в Москва . През 1966 г. излиза екранизацията на филмът-опера  „Леди Макбет от Мценска околия“ с участието на Галина Вишневская в главната роля.

Сюжетът на операта „Катерина Измайлова“ е изграден върху едноименната мрачна повест на Николай Лесков. Тежък и скучен е животът на младата Катерина, съпруга на богатия търговец Зиновий Измайлов, тормозена от грубия си съпруг и свекъра Борис, който я упреква за бездетието. Мъжът й заминава да спасява пропукал се бент край мелницата на семейството. През това време младата жена намира утеха в обятията на току-що назначения нов  работник в имението – Сергей. Свекърът Борис, който тайно харесва Катерина и решава да се промъкне в спалнята й, вижда прощаването й с любовника. Той заплашва Катерина, че ще я издаде, заповядва да пребият Сергей и тайно изпраща нареждане на Зиновий да се върне. Катерина  отравя свекъра си, като сипва отрова за мишки в любимата му гъбена супа. Внезапно завърналият се съпруг Зиновий вижда на леглото в спалнята мъжки колан. При сцената му на ревност, съпроводена с насилие към съпругата, Сергей го удушава.  Двамата с Катерина заравят трупа му в двора. Мисълта за убийството  измъчва Катерина и мрачна сила я води непрекъснато към мястото в двора, където е заровен убитият й съпруг. Мужик – пияница решава, че там има скрити бутилки и открива трупа на Зиновий. Катерина и Сергей са заловени в разгара на сватбеното си тържество и са изпратени на заточение в Сибир. Действието показва колоната от каторжници. Мъжете и жените вървят отделно. Катерина подкупва стражар, за да види любимия си. Той е отблъсква с упрека, че тя е виновна за злощастната му съдба. Всъщност вече ухажва младата каторжничка Сонетка. Тя вижда топлите чорапи на Катерина и е готова да му се отдаде, ако той ги вземе от нея. Сергей се преструва, че нозете му са премръзнали, Катерина състрадателно му дава своите чорапи. След като вижда как  двамата с новата си любовница се усамотяват, Катерина убива Сонетка. Озверялата тълпа убива Катерина.

Само за две години след премиерата си през 1934 година, операта „Леди Макбет от Мценска околия“ има огромен успех не само в Ленинград (83 представления) и Москва (97), но също така в Цюрих, Любляна, Пресбург (Братислава), Копенхаген, Стокхолм, Буенос Айрес, Метрополитън опера, Ню Йорк, Кливланд. Днес произведението на  Шостакович „Катерина Измайлова“  предизвиква широк интерес и се изпълнява редовно в десетки чуждестранни театри, между които в Лондон, Сан-Франциско, Милано, Виена, Берлин, Копенхаген, Варшава, Осло и др.

„Катерина Измайлова” е потресаваща с жестокостта и бруталността си драма, а подходът на Вера Немирова не спестява нищо от характера й. Шостакович определя операта си като трагико-сатирична, но той казва още: „В тези жестоки условия на живот и любовта е такава”.Тези думи са определящи и за постановката, която се фокусира върху насилието и унижението на човека, а композиторът превръща музиката в инструмент на онази сила, която се надсмива над абсурдите и несправедливостта на живота.

Художник на постановката „Катерина Измайлова“ на Опера Пловдив е Димана Латева, пластиката е дело на Силвия Томова, диригент на хора е Драгомир Йосифов, а концертмайстор е Виеслав Новак. Ролите са поверени на Марияна Панова/ Мария Цветкова – гост, Пламен Бейков – гост, Александър Баранов – гост, Димитър Зашев – гост, Георги Султанов – гост, Светлана Иванова, Марк Фаулър, Евгений Арабаджиев, Владимир Ников, Борис Кучков, Борислав Филипов, Александър Носиков, Михаела Берова – гост, Цветанка Ангелова, Станимира Манолова, Живко Пейчев, Стефан Толумбаджиев, Райко Пантелеев; Димитър Божанов, Сероп Йозгатлян, Цветан Цветков, Август Методиев.

БИЛЕТИ ЗА ПОСТАНОВКАТА: https://epaygo.bg/2736209764

Коментари

comments