ДОКОГА ЩЕ ПРИСПИВАМЕ СЪВЕСТТА СИ С ЖЕРТВЕНИТЕ ОВЦЕ НА СВОЕТО МИНАЛО?

0
381

„Дом за овце и сънища“ Нов театър НДК 26-и февруари, 19,30


1903-а, 1913-а, 2018-а година. Как ги свързваме и как съществуват в националното  ни съзнание и доколко връзката, която правим, е изтласквана от общата ни памет, защото носи травма и болка и само имагинерен медиум може да събуди общия спомен, да го облече в плът и кръв, да го пресъздаде така, че да огледаме себе си в една единствена житейска съдба? За да обобщи всичко това, което сме: наследници на това време, когато са  преначертавали граници и  създавали нации. И когато хиляди българи са останали ничии. Без земя, без дом, подложени на гонения и  жестокости от довчерашни съседи. Свидетели на припламваща от време на време човешка съпричастност.
На какво е способно за да оцелее човешкото същество, за да спаси частица от паметта си, доколко човешкото може да се мачка и унищожава,  намират ли утеха и възмездие във времето поколенията, наследили освен снимки в семейните си албуми, неизлекуваната травма от загубата, от болката, от насилието? И какво значат границите, начертани някога с толкова кръв днес, когато съдбата на една крава, кравата Пенка, прескочила у съседите без виза, не може да се завърне без документи, но може да може да развълнува цял Европейски съюз,както и да събере подписки и апели на видни личности в своя защита? Ирония на времето или нагледно доказателство за безмислието на затварянето на света в граници. Кои са бежанците?
Не сме ли всички ние, когато загубим връзка с човешкото в себе си?


Здрава Каменова и Гергана Димитрова в общия си  спектакъл,  „Дом за овце и сънища“, търсят отговорите на тези въпроси, преодолявайки времена и пространства, срещайки образи и съдби в съзнанието – космос на една  имагинерна Ванга, която виждала казват, връзките на миналото с идното.
Докога ще приспиваме съвестта си с жертвените овце на своето минало?

Гледайте този спектакъл. Ще ви разтърси, но и ще ви разтовари от вътрешни напрежения и страхове. Защото той не обвинява, а някак си е ласкав и помирителен, красив и трогателен. Благодарение на играта на Здрава Каменова, внушителната роля на мултимедията (видео на живо Никола Налбантов), прекрасната музика на живо, изпълнявана от Павел Терзийски. И режисурата на Гергана Димитрова.
Асистент-режисьор: Олга Кочанова

Спектакълът е част от проекта „Къщи, обитавани от духове“ или „Haunted Houses“ -мултинационална копродукция за неосъществимата идея за чиста нация. В началото на 20 век и след Първата световна война историята е белязана от процеси на насилствено прогонване на големи маси от население и етническо прочистване на региони. Целта е ясно да се заяви, че новоформираните национални държави са чисти и хомогенни, докато само век назад същите територии са били мултиетнически. Това е и причината за възникналите конфликти и войни между страните от Балканите в периода 1912-1923 г., довели до сключване на договори, регулиращи „обмена на населението“ между воюващите държави като средство за умиротворяване. До каква степен оказва влияние над нас тази илюзия за въображаема хомогенна общност?

Театрални компании от София, Атина и Истанбул използват документални източници, за да проследят историческите вълни на преселения в периода между 1912-1923 г., връщайки изоставените къщи и техните жители отново към живот. Близо година екипите проучват и разменят идеи. В резултат те развиват три театрални вечери, които ще бъдат представени на фестивала „Война и мир“ в Берлин. Представленията са създадени в три различни града, но са свързани помежду си. Заедно те разкриват колко плашещо сродни са днешните политически призиви за чистота и единство на нацията спрямо тези от близкото минало.

Любомир Милетич

Малко фактология:
Когато военните действия между Сърбия, Гърция, Черна гора и Румъния срещу България са в пълен ход, Османската империя се възползва от ситуацията, за да възстанови някои от бившите си владения в Тракия, включително Одрин. В началото на юли 1913 г. османските сили пресичат българската граница от линията Мидия-Енос, уредена от Лондонския мирен договор през май 1913. Понеже българските войски са прехвърлени на фронта със Сърбия и Гърция, османската армия нахлува в посока север и запад без тежки битки. По този начин реокупираните територии са дадени обратно на Османската империя с Договора на Константинопол, подписана на 16 септември. Въпреки това масовото изтребление и етническото прочистване в областта продължава от турците, дори и след тази дата.

Скоро след края на военните действия Милетич интервюира стотици бежанци от тези области, сам пътувал в местата, където тези трагични събития се случват и систематично и детайлно описва жестокостите. Цялата общност на тракийските българи е унищожена.

Коментари

comments