РОМАНЪТ „ЖУЛ И ЖИМ“  ОТНОВО НИ ПРЕЛЪСТЯВА

0
607

Хубавите книги трябвало да се четат по няколко пъти. Хубавите филми също трябва да се гледат многократно. Издателство Колибри ни дарява с удоволствието отново да прочетем и преживеем романа „Жюл и Жим на Анри-Пиер Роше,  вдъхнал живот на едноименния филм на Франсоа Трюфо с невероятната  Жана Моро, за да насложим прочетеното и гледаното, уталожено във собствените ни преживявания и чувства. (Новият превод е на Изабела Георгиева)

Годината е 1907-ма, в безвремието и затишието на предстоящите катастрофи, във вихъра на най-чувствените и същевременно безчувствени по отношение на задаващите се бедствия години на Европа, времена, в които интелектуалната и мислещатата част на света е изпаднала сякаш в хедонистичен транс и  декадентско опиянение от житейските наслади. Разбира се, може да се търси и метафоричен смисъл на романа, отнасящ  се за обречеността на времето, в което хората на ума, на изкуството са се затворили в на кули от слонова кост, откъснати от действителността, но сам по себе си разказът е хипнотизиращ с плътността  на човешките  изживявания,  пресъздаващи реалния свят на тримата герои: Жул, Кати и Жим.

 “… но кажете ми, кой притежава в по-голяма степен една жена – този, който я има, или този, който я съзерцава?”

„Жюл и Жим” ни потапя в историята на едно любовно трио, понесено от илюзията на най-преходното и най-сладостното изкуство – живеенето в селенията на „вечното свободно време“, на безметежието и чувствената наслада. Хедонизмът на артистичната бохема, неутолимата жажда за разточителни удоволствия въздигнати в култ, преливат от всеки ред на тази ликуваща възхвала на свободата и разкрепостеността на всепоглъщащите чувства. Ала в подобен възглед за живота неизменно е стаена и кризата на любовта, себеунищожението във вихъра на това съществуване в мига и за мига, без цел, без посока, без памет и плод.“

„Немецът Жул и французинът Жим са двама приятели, чиито сходни интереси към изкуството, виното и жените започват да се припокриват. При това още повече, когато и двамата се влюбват в усмивката на лицето на една стара скулптура, която виждат по време на ваканцията си в Гърция през 1912. В Париж загадъчната усмивка на статуята оживява в лицето на красивата Катрин   Жул, Жим и Катрин стават неразделни приятели, които решават да живеят живота си без задръжки, напук на задаващата се световна война. Когато Жул обявява, че е влюбен в момичето, Жим решава да се оттегли от съревнованието за сърцето й, въпреки че изпитва същите силни чувства към Катрин. Жул и Катрин се женят, ражда им се дете. Проблемът е, че Катрин продължава да обича не само съпруга си, но и Жим.“

В средата на 50-те години Франсоа Трюфо  открива  книгата, докато разглежда  книги в при букинистите край Сена в Париж. По-късно той се сприятелява с възрастния Роше, който е публикувал първия си роман на 74-годишна възраст. Авторът одобрява интереса на младия режисьор да адаптира творбата си към друга медия.

Програмен за френската „Нова вълна“, филмът „Жюл и Жим” (1962) улавя превъзходно волния дух на Бел епок.Обявен е за един от най-добрите филми за всички времена, а Жана Моро е в ролята на привлекателната и своенравна Катрин, която чрез енигматичната си усмивка и страстна натура привлича Жул и Жим в един от най-любимите романтични триъгълници в киното.

Филмът печели Голямата награда от 1962 г. на френските награди за филм, Étoile de Cristal, и Jeanne Moreau спечели наградата за най-добра актриса. Филмът се класира на 46 в „100-те най-добри филма на световното кино“ на списание „Empire“ [3]. Саундтракът на Жорж Делър е обявен за един от „10-те най-добри саундтрака“ от списание „Тайм“ в списъка „Всички времена

Анри-Пиер Роше (1879-1959)  Бащата на Анри умира рано. След завършване на гимназията учи политически науки, после учи живопис и графика в Париж, но  прекъсва обучението  и започва да пътува много, както и да събира платна и рисунки. Занимава се и с превод на китайска поезия на френски. Някои от неговите  стихотворения са използвани от композитора Жорж Орик. Анри-Пиер Роше става част от парижката бохема в  навечерието на Първата световна война, има много  приятели,  които по-късно стават световноизвестни майстори. Той представя Пикасо на покровителката на изкуствата Гертруда Щайн.

С Бранкузи на голф

Сред приятелите му са Марсел Дюшан, Константин Бранкузи, Франсис Пикабиа и др. Той е и първият им колекционер.  Най-близките приятелски връзки обаче го свързват с германския писател Франц Хесел.
В „Жули Жим“ има автобиографични  елементи от тяхната дружба. В началото на Първата световна война, Анри-Пиер Роше е арестуван по обвинение в шпионаж за Германия и е бил в затвора за 2 седмици. Причината за ареста са писмата на неговия приятел  германец, Франц Хесел.
Анри-Пиер Роше дебютира на литературното поприще с „Жюл и Жим“ през 1953 г., когато е вече 74-годишен. Три години по-късно излиза и втората му книга – „Двете англичанки и континентът“. Третата, „Виктор“, остава незавършена.
Марсел Дюшан обаче казва, че  най-хубавото произведение на Анри-Пиер Роше (1879-1959) е начинът, по който прекарва времето си. И сигурно е прав, защото книгите на Роше са неизменно автобиографични и черпят случки и преживелици от огромен личен дневник – хроника на един живот, белязан от страсти.

Ако човек иска истински да почувства Париж, си струва да излезе от традиционните туристически маршрути, да посети Белвил,  къщата и уличката, където Трюфо се е вдъхновил да снима“Жул и Жим“. Подсказваме:

Снимки: Паулиана Новакова

ОТКЪС ОТ КНИГАТА:
Ниският и закръглен Жюл, чужденец в Париж, помоли високия и слаб Жим, с когото току-що се бе запознал, да го вмъкне на бала на Четирите изкуства. Жим му намери покана и го заведе да си избере костюм. И докато Жюл смирено ровеше из платовете, за да се спре на един прост костюм на роб, се роди приятелството между двамата. То укрепна на бала, където през цялото време Жюл стоя кротко, с широко отворени и пълни с обич очи.

На другия ден се състоя първият им истински разговор. Жюл сподели, че не познава нито една жена в Париж. Жим, който имаше много познати и приятелки, му уреди среща с една млада музикантка. Началото изглеждаше обещаващо. И Жюл, и момичето се увлякоха през първата седмица. Но скоро той реши, че тя е твърде интелектуален тип, а тя го намираше ироничен и безстрастен.

Жюл и Жим се виждаха всеки ден. До късно вечер всеки разказваше на другия за родния си език и литература. Четяха стиховете си и взаимно си ги превеждаха. Разговаряха, без да бързат, с часове. Нито единият, нито другият не бе имал до този момент по-внимателен слушател. Редовните посетители на бара не закъсняха да им припишат особени наклонности, без те ни наймалко да подозират това.

Жим представи Жюл в артистичните кафенета, където можеха да се срещнат някои знаменитости. Радваше го фактът, че приятелят му е оценен. В едно от тези кафенета Жим имаше приятелка – дребна, хубава и дръзка женичка, която надминаваше по издръжливост поетите, с които прекарваше там до шест часа сутринта. Тя предлагаше надменно мимолетната си благосклонност на мъжете. Във всичко, което правеше, личаха безграничната ѝ свобода и бързият и ум с винаги готов отговор.

На няколко пъти тя излезе с двамата приятели. Смущаваше Жюл, когото намираше мил, но леко глуповат. А той ѝ се възхищаваше, но се и плашеше малко от нея. Тя му доведе една „овчедушна“ приятелка, но, за съжаление, и Жюл бе на нейното мнение.

Жим не можеше да направи нищо повече за Жюл. Остави го да се оправя сам, ала притеснен може би от още неправилния си френски, Жюл все не успяваше.

– Не е само до езика – каза му веднъж Жим и му изложи своите схващания.

– Та това е все едно да ми дадете назаем вашите обувки или вашите боксови ръкавици – възрази Жюл. – Bcичко е прекалено голямо за мен.

И въпреки мнението на Жим отиде при професионалистки, без това да го задоволи. Нищо друго не им оставаше, освен да се заемат отново с преводите и дългите си разговори.

Източник: „Колибри“, интернет.

Коментари

comments