ОТРАЖЕНИЯ: СВЕТЪТ МЕЖДУ ВОЙНИТЕ „НАШАТА ЖИВОПИС В НОВИ НАСОКИ“

0
239

СГХ, 13-и ноември 2018-10-и февруари 2019

Това, което Софиската градска галерия ни представя в новата си тематична експозиция е не просто изложба, а енциклопедия на времето в образи. Цялостен разказ за страховете, моралните несъгласия, угнетението и предчувствията на хората в една епоха, намираща се в илюзорно състояние на затишие между две  катастрофични световни войни.Това е и изложба, която ни показва в каква степен европейската ни принадлежност се е случвала и чрез изкуството.


Трябва да да сме особено благодарни за ангажирането на СХГ с такъв амбициозен проект, изискващ много труд, енергия и всеотдайност от страна на кураторите както за събирането на картините от галерии и колекции, така и за анализа и оригинално тематично представяне на авторите итехните произведения. Резултатът е забележителен. Както прошепна една от многобройните зрителки по време на откриването, „Не можеш да се наситиш на това, което виждаш.“

Българските художници от 30-те и 40-те години принадлежат на общоевропейския  културен и духовен живот. Те следват художествените тенденции на времето  като ги интерпретират през българската действителност, през националното. Кирил Цонев, Карл Йорданов, Ненко Балкански, Вера Лукова, Вера Недкова,Васил Бараков, Иван Рилски…


Илия Петров, Карл Йорданов, Златю Бояджиев

Всички те, заедно с писателите, архитектите от това време, са съпреживяващи вълненията и художествените търсения на европейските творци  от  „светът от вчера“ както го нарича Стефан Цвайг. И ние можем да го видим, усетим, разберем този свят, чрез образите и пресътворената от художниците действителност и да го осмислим. Защото да „мислиш двайсети век“, както ни  предлага във великолепната си книга-разговор Тони Джъд, да разбереш идеологиите му заблудите и катастрофите, можеш не смо като четеш умни аналитични книги, можеш да четеш времето през образите, създадени от художниците.  Това е, което  ни предлга  Софийската градска галерия.


Кирил Цонев, Борис Елисеев, Златю Бояджиев

Какво се случва в изкуството след Първата световна война и защо в Германи възниква  течението „НОВА ПРЕДМЕТНОСТ“?

Докато преди войната са се вихрели революциите на духа, намерили израз в експресионизма, кубизма, разлагането на формите, сега сякаш изкуството се опитва да укроти и съхрани света в неговата мимолетност. Да върне живота към нормалното, към реда. Гийом Аполинер, участник във войната, починал от раните си, 1918-а отпрвя призив изкуството да постигне синтез между класиката и модерността, между авангарда и пазителите на“ музейните ценности“, за да се възстанови стабилността. Но случва ли се това?

Георг Грос

Ото Дикс

Да си предсавим само смазващата духовна атмосфера в  Германия и  времето на Ваймарската република. Разочарованията, загубата на ориентири,  времето, в което махалото на гнева залита в ляво, раждат се нови илюзии, предпоставка за нови световни беди. Изкуството се ангажира социално, налагат се теми, свързани с  градската среда, живота  на улицата, кафенетата, кабаретата, живота на работническата класа,налага се индустриалният пейзаж.
Но Новата предметност не е просто връщане към реалността а нейното отражение, а епречупване през паметта на преживяното,носи белезите и на  подсъзнателните нови страхове. Да не забравяме, че това е и времето на Фройд и психоанлизата.


Ото Дикс

И тъй като нашите художници са най-близо до германските си колеги, могат да се откриват моного паралели. По същото време у нас се създава „Дружеството на новите художници“.


Владимир Рилски
Трябва обаче да се каже, че у нас новата предметноост не е категорично заяваена и обособена, а присъства като отражение. Но нейните прояви са ценни с това, че дават образа  на живота от това веме в детайли. Бит и градска култура, емоционални състояния, начин на живот.


Асен Василиев

Тематичното струтурирност на изложбата ин помага да навлезем в този свят, видян в четири тематични кръга:„Новият живот на предметите“,„Модерният град“,„Пейзажът“, „Лицата на града“.

Бенчо Обрешков

В изкуството на 30-т3 и 40-те години важно място има темата за града. Той привлича художнизците със своя модернизиращ облик, с фабриките и булевардите Интересът към града намира израз в пейзажа, художниците проявяват внимание към градския живот на хората, случващото се по улиците, в кафенетата,клубовете, баровете, към модерната визия, облекло, тоалет… но градът има и други свои лица, в коит се отразяват самотата, разочарованията, бедността.“Любен Домозетски


Асен Василиев, Кирил Цонев, Владимир Рилски

Портретите са сред най-разпространените жанрове в българското изкуство в периода от 30-те и 40те години. Често моделът не е единственият акцент, художниците също обръщат внимание на предметите, композицията, перспективата, светлината. Като обща тенденция се явява смесването  на жанрове- портрет, натюрморт, пейзаж, интериор, фигуралн акомпозиция… Начинът на композиране..нестандартният ъгъл, „отрязаните фигури в задния план, или наличието на пейзаж като фототапет, азасилват усещането за наблюдение през обектив. “ Неда Живкова


Вера Лукова

Портрет на Светослав Минков от Кирил Цонев

 

 

Светослав Минков седи на фотьойл и сякаш е потънал в урбанистичния свят на разказа „Филантропична история…Сивият бетотен пейзаж, чийто сгради са представени в строга геометрична подредба, са като симвил на човешката алиенация в годините между двете световни войни.“

 

Коментари

comments