„КАК СЕ ПЪТУВА СЪС СЬОМГА“-и други мъдри книги за вашата библиотека

0
102

„Колибри“ отново със заглавия-изкушения за всеки почитател на качествената  литература. Умберто Еко, Владимир Набоков,Стефан Цвайг. Представя ни ги Кремена Димитрова, директор Маркетинг и PR на издателството.

В продължение на години италианският белетрист, есеист, философ и културолог Умберто Еко (1932–2016) списва рубриката „Бустина ди Минерва“ във вестник „Еспресо“. Всяка седмица очарова читателите с прочутата си разказваческа дарба и умението да поднася по оригинален и неповторим начин наглед банални,  делнични случки и преживелици. И по мнението на мнозина критици,  създава специфичен жанр, който трудно може да бъде имитиран.

В сборника „Как се пътува със сьомга“ е събрана част от историите, родили една неподражаема колекция – парчета от многоцветна и разнотемна мозайка, в която се оглежда светът със своите лудости и нелепици и модерният човек с невинаги похвалните си проявления и дела. Бюрокрацията, консуматорството, обществото на зрелището и карнавала, предизвикателствата на новите технологии, суетата човешка и магнетизмът на телевизията, пороците на медиите, глобалните конспирации, тегобите на пътешественика, неволите на пишещия и на четящия… и още, и още сюжети и абсурди на нашето съвремие изпълват тези страници. С ярка смесица от хумор, ирония и пародия, с остро перо, свежи хрумвания, въображение и ерудиция Еко превръща житейското злободневие в изпъстрена с находчиви прозрения литература в стил „животът – начин на употреба“.

Владимир Набоков „Покана за екзекуция“

„Покана за екзекуция“ излиза през 1938 г. и се възприема като значителна творба със своя новаторски стил и алегоричен заряд. Критиците търсят паралели с Кафка и Гогол. А романът всъщност е типично набоковски, един от най-силните и зрелите от берлинския период на писателя, проправил пътя към по-късните му произведения.

Текат последните двайсет дни от живота на Цинцинат, жертва на чужд нему свят, обвинен в най-страшното престъпление – „непроницаемост, непрозрачност“, и осъден на смърт, очакващ екзекуцията в странна, сюрреалистична крепост. В безредие изплуват сцени от неговото битие, ненадейно нахлуват чудати, комични личности от обкръжението му. Реално, фантазно и абсурдно се преплитат и смесват, сатирата прелива в трагичен фарс. Обществото се отразява сякаш в деформиращо огледало. Прокрадва се сянката на сталинизма. Наслагват се пластове – психологически, философски, екзистенциален. И когато настъпва мистериозният ден, преди палачът да довърши делото си, Цинцинат се изплъзва, за да тръгне „по меката смет, сред праха“ натам, където са „подобните на него“. И може би да потвърди, че – ако перифразираме Сартр – „затворът, това са дру

Владимир Набоков

Владимир Владимирович Набоков, прозаик, поет, драматург и литературен критик е роден на 22/23 април 1899 г. в Санкт Петербург в знатно и богато семейство. В наситената със събития 1917 г. неговият баща за кратко е министър в правителството на Керенски, а когато на власт идват болшевиките, Набокови са принудени да емигрират. През 1919 г. Владимир Владимирович постъпва в университета в Кеймбридж и го завършва през 1922 година. През март същата година в Берлин, по време на покушение на водача на партията на кадетите Павел Милюков, загива бащата на Набоков, прикрил Милюков от куршум на монархист. 20-те и 30-те години прекарва в Берлин, после бяга в Париж с жена си, еврейката Вера Слоним, и сина им Дмитри, а през 1940 г. се местят в САЩ.

Публикува множество романи, сред които на най-голяма известност се радват „Покана за екзекуция“, „Машенка“, „Защита Лужин“ от написаните на руски език, а от създадените на английски – „Лолита“, „Знак за незаконороденост“, „Пнин“ и мемоарната книга „Памет, говори“ (позната на български като „Други брегове“). Превежда на английски език „Евгений Онегин“ и „Герой на нашето време“. През 1961 г. се установява с жена си в Швейцария.Владимир Набоков умира на 2 юли 1977 г., на 78-годишна възраст  в Лозана.

Стефан Цвайг „СВЕТЪТ ОТ ВЧЕРА Спомени на един европеец“

Виена, Париж, Берлин, Лондон, Ню Йорк… Европа и светът от първата половина на XX век, златните години преди Първата световна война и последвалите я идейни и политически превратности. Съдбата отрежда на Цвайг да прекосява граници и епохи. Среща го с ярки личности от европейския духовен елит, между които Артур Шницлер, Райнер Мария Рилке, Ромен Ролан, Зигмунд Фройд, Емил Верхарен, Пол Валери. И мемоарите му неизбежно добиват стойността на културно-историческо свидетелство за преломно време и за участта на поколение интелектуалци с техните надежди и лутания. Тази носталгична книга завет, в която душевният подем постепенно отстъпва пред огорчението и разочарованието, обобщава смисъла на един живот, мирогледа и веруюто на убеден космополит, който все пак накрая с болката на изгнаник признава:„…с родината си човек губи повече от парче обградена земя“.

Прозренията на Стефан Цвайг, посланията и уроците на „света от вчера“ и неговия крах отекват с особена сила близо столетие по-късно, в размирния „свят от днес“, когато европеизмът е подложен на изпитание и Старият континент ревностно търси своята идентичност.

Стефан Цвайг (1881–1942), спечелил световна слава като един от първомайсторите на психологическата новела, блестящ есеист, биограф и романист, е сред най-четените немскоезични писатели. Радетел за Европа, обединена от „обща духовна енергия“, гражданин на света, за когото „личната свобода е най-висшето благо на тази земя“, след дълбока екзистенциална криза и крушението на хуманистичните идеали той слага край на живота си в бразилския град Петрополис.

Автор е на биографичните романи „Жозеф Фуше“, „Мария Антоанета“, „Мария Стюарт“, „Триумф и трагедия на Еразъм Ротердамски“, „Магелан“ и др., както и на много есета, разкази и новели. Автобиографичната му творба „Светът от вчера“ (1942), публикувана посмъртно, оценена от Томас Ман като „велика книга“, е сред най-значимото, излязло изпод перото на австрийския белетрист, преведена на множество езици и многократно преиздавана.

Коментари

comments